Въпрос: По каква ставка се изчислява нощния труд?

 
Според чл. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,072 лв. Имайте предвид, че с Постановление № 4 на Министерския съвет от 17 януари 2007 г. се отменя Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения и се приема Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която влиза в сила от 1 юли 2007 г. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща доплънително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.

Въпрос:

Какво е заплащането за нощен труд, в съботно-неделни и празнични дни?

Съгласно чл. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /НДДТВ/, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г., за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 и 6,00, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,072 лв. независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда или вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна).

При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни при отчитане на работното време с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за съответното работно място, независимо от заплащането на допълнителното възнаграждение по реда на чл. 6 от наредбата. Това не се отнася за случаите, когато индивидуалният трудов договор е сключен само за работа през нощта, както и когато се прилага намалено работно време по реда на чл. 137 от Кодекса на труда (КТ).

Когато при сумираното изчисляване на работното време отработените часове, но след превръщането им в дневни по реда на чл. 7 от НДДТВ, са повече от часовете на съответната норма на продължителност на работното време за месеца (периода), разликата е извънреден труд и се заплаща по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.

 Следва да имате предвид, че от 1 юли 2007 година ще бъде в сила Наредба за структурата и организацията на работната заплата, от която момент ще престане да се прилага НДДТВ. По реда на чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Въпрос: Колко време трябва да работя след приключване на отпуска за отглеждане на малко дете, за да ми се актуализира заплатата? Има ли право работодателя да прекъсва полагащата ми се за периода годишна отпуска без мое желание?

Начинът на формиране на трудовото възнаграждение на работника или служителя е посочен в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно която размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето или според изработеното.

В КТ и Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /НДДТВ/, приета с ПМС № 133 от 1993 г., са определени съответните минимални размери и основни изисквания, касаещи трудовото възнаграждение, като конкретните размери следва да бъдат определени с колективните трудови договори, вътрешните актове на работодателя (вътрешни правила за работната заплата) и с индивидуалния трудов договор, в който се договарят индивидуалния размер на основната заплата и съответните на нея допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер и съгласно чл. 1, ал. 1 от НДДТВ са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение.

От 1 юли 2007 година ще бъде в сила Наредба за структурата и организацията на работната заплата, от която момент ще престане да се прилага НДДТВ.

При сключване на индивидуален трудов договор, работникът или служителят и работодателят уговарят конкретен размер на трудовото възнаграждение, което съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за договаряне на работната заплата /НДРЗ/, приета с ПМС № 129 от 05.07.1991 г. не може да бъде по-малко от определения от Министерски съвет размер на работната заплата, който от 01.01.2007г. е 180 лв.

Ако не е спазено това изискване, е налице нарушение на трудовото законодателство. Имайте предвид също така, че възнаграждението за продължителна работа на работниците и служителите (т.н. клас) се заплаща в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор /чл. 3, ал. 1 от НДДТВ/.

Съгласно чл. 3, ал. 5, изр. 1 от НДДТВ, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените от работника или служителя документи за трудов стаж. Следователно работодателят има задължение да заплаща това възнаграждение след представянето на необходимите документи, а не и за минало време.

Увеличаването на размера впоследствие се извършва служебно при навършване на съответния трудов стаж и се урежда с допълнително споразумение. По реда на чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Принципът за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е установен в разпоредбата на чл. 177от КТ. Съгласно този текст базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е месецът, предхождащ започването на ползването на платения годишен отпуск, като е поставено изискване през този месец да са отработени не по-малко от 10 работни дни.

Нормативната уредба не предвижда изключения от общите правила в хипотеза на майка, ползвала две годишен отпуск за отглеждане на дете, която желае да ползва платен годишен отпуск веднага след възстановяването и размерът на възнаграждението за платен годишен отпуск в този случай би следвало да се определя по общоустановения ред.

Веднъж разрешен платен годишен отпуск, той може да се прекъсне по реда на чл. 175 от КТ. В този случай са възможни две хипотези: по искане на работника или служителя, когато му бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск (ал. 1) или по взаимно съгласие на страните, изразено писмено (ал. 2).

 В закона липсва друга разпоредба, регламентираща възможност за едностранно прекъсване ползването на платен годишен отпуск от работодателя.

Отговорите на въпросите са официално становище на МТПС.

 виж и административна практика по КТ

www.rconsult.info